За да се опази автентичността на един паметник или забележително място, първо следва подробно да се проучи и документира състоянието, в което е намерен, като се опишат всички елементи и материали, които го изграждат, както и заобикалящата го среда, като се разграничат периодите на различните намеси върху него във времето.
Въз основа на критичен анализ се прави интердисциплинарна оценка на целия културен ресурс и се извеждат проблемите и опасностите, които застрашават физическата му цялост и автентичността му. На база оценката на състоянието и важните елементи, изграждащи обекта и средата му, се набелязва стратегията за неговото опазване, като дългосрочни и краткосрочни интердисциплинарни програми за опазване - консервация и управление на промяната, включително редовни инспекции, циклична поддръжка и контрол на околната среда.
Обектите на културното наследство, като продукти на миналото, в своето дълго съществование са били подложени на различни увреждания и изменения. Тези натрупани промени са станали част от историческия характер и материалното съдържание на всеки един от паметниците. Това материално съдържание представлява истинската стойност на културния ресурс, то е носителят на свидетелствата от историята и на свързаните с него културни ценности, както минали, така и настоящи. Последователността на тези натрупани промени оформя историческата хронология на ресурса или периодизацията на неговото съществуване, която е необратима и задължително включва три фази на оценка - на първоначалния замисъл при създаване на обекта, на съществуването му от създаването до момента на оценяването му и накрая възприемането му в настоящето, неговото опазване и социализация за нуждите на обществото. При оценка на периодизацията се установява притежаваната историческа автентичност, отразяваща значимите етапи на създаването и използването на всеки един обект през различните етапи от историческото му съществуване.

…
Съществените качества на един ресурс на наследството се приписват и на качествата на неговите материали, майсторската изработка, дизайн, среда и на неговата връзка със средата… Поради уникалността на всеки един обект на културното наследство, заради връзката му с даден исторически период от миналото, носещ свидетелство за характерна майсторска изработка, технология, материали, при унищожаването на автентичността на един от гореизброените елементи, историческият му ресурс ще бъде невъзстановим и обезценен. Ако оригиналният ресурс бъде разрушен, копието няма да отговаря на критериите, тъй като автентичността на материалите ще бъде загубена. Автентичност на материалите е основен критерий за автентичност на дизайна и изработката, които, заедно с автентичност на средата, определят ресурса на културното наследството. Един прост пример за онагледяване е съвременното масово подменяне на дървените дограми на сгради – паметници с PVC-дограми.

...

Друго присъщо качество на обектите на културното наследство е функционалната им ценност, която е в пряка връзка с икономическата стойност и включва начина на употреба – първоначалното предназначение и последващи адаптации на обектите, което може да бъде съвместимо или не с културната им ценност/стойност. Обикновено опазването на първоначалната традиционна функция (автентичност на функцията) засилва значението и стойността на обекта. Неподходящо избраната функция може да доведе до значителна промяна на плановата схема, както и на елементи от интериорното и екстериорното изграждане, което ще снижи ценността/стойността на паметника или ще доведе до унищожение на голяма част от неговата автентичност. Но има случаи, когато обстоятелствата не позволяват възвръщане на автентичната функция и заради цялостното опазване на паметника е допустимо приспособяването му – адаптацията му към новоизбрана функция.
Едно от важните качества на обектите на културното наследство е познавателната им стойност, която се свързва с образователната им ценност/стойност. Тази ценност е основа за развитие на познавателния културен туризъм. Тъй като ценителите му са хора образовани и познавачи, за тях от първостепенно значение е автентичността на представения продукт на културния туризъм, т.е. обектите на културното наследство да са “истински”, неподправени и нефалшифицирани.
Оценката на автентичността на даден обект дава в голяма степен допустимата намеса върху оригинала като невъзстановимо свидетелство за миналите епохи. Затова автентичността трябва да бъде от първостепенна грижа при всяка намеса.
…
Социалната ценност на ресурса на културното наследство се свързва с оценката на обществото за настоящата му употреба и със съвместяването му с традиционните социални дейности на общността и интеграцията му в съвременната култура. Тъй като социалната ценност се свързва с културната идентичност на обществото, социалната ценност е толкова по-значителна, колкото в по-голяма стойност е опазена автентичността на паметника или забележителното място.

...

Когато изследваме културните ценности/стойности на паметниците на културното наследство, следва да вземаме под внимание и съвременните социално-икономически ценности. Присъствието или липсата им води съответно до защитата и опазването на ресурсите на културното наследство или, в други случаи, може да доведе до тяхното занемаряване и унищожение. Зависи дали обществото е достигнало такъв етап от своето развитие, че да счита за “ценност” дейността по опазване на културното си наследство и да оценява като еднакво значими паметници от различни епохи или видове.

Много често основанията за опазването и консервацията на даден обект на наследството са свързани с политически и/или комерсиални цели или ценности, които не са съществени за неговото признание или обслужват временни интереси…
...
От всичко гореизложено се налагат следните изводи:
Обектите на културното наследство следва да се оценяват непрекъснато, за да се сравнява състоянието им с момента на вписването им в списъка на паметниците, както и да се предвиждат необходимите най-адекватни намеси по опазването им.
Всеки паметник или забележително място носи неповторимо и уникално свидетелство за човешка дейност и епоха, има специфични характеристики и вследствие различните намеси и условия на поддръжката му през годините има различна проблематика, касаеща опазването му. Поради това той самият е единствен и неповторим.
Общото за всички обекти на културното наследство е, че автентичността е основното, най-ценно качество на паметниците и забележителните места. Без опазване на автентичността им те загубват културната си ценност и престават да съществуват като такива. "



Текст: арх. Валентина Едрева

Цялата статия тук