top of page

Кое определя един обект като паметник на културата?

"Критериите, които определят дали един обект на архитектурното творчество съдържа памет за значителни строителни технологии и техники, за исторически събития и личности или новаторски стил и може да се нарече паметник или забележително място, съгласно международните документи, са:


– да притежава автентичност и/или физическа цялост
– да е пример за авторска школа или майсторство
– да носи белезите на архитектурен дизайн и стил
– да разкрива новаторска строителна технология или традиция
– да има хармонична връзка със заобикалящата среда


Тези критерии могат да се приложат и към съвременни обекти на архитектурното и урбанистичното творчество и да се оценят като “ценност” за обществото, но с това няма да станат обекти на културното наследство, защото няма да имат необходимата отдалеченост от съвремието, да носят “памет за отминали епохи”.Т.е. обектите са паметници, ако успешно са преминали през тестовете за автентичност и ако има дистанция във времето за безпристрастното им оценяване. Една от характеристиките на обектите на културното наследство е познанието, което носят като свидетелства за минали времена. Следователно за опазване на културното наследство най-важно е опазването на автентичността на обектите му, която се равнява на “истински документ”. След вписване на обект в списъка на културното наследство не са допустими дейстия, които биха намалили автентичността или истинността на този обект. Поради това, документът за оценка, който е послужил за основа за признаването на обекта за “паметник” на културното наследство е важен като основа за сравнение и като еталон.
                   …

 

 

 

За да се опази автентичността на един паметник или забележително място, първо следва подробно да се проучи и документира състоянието, в което е намерен, като се опишат всички елементи и материали, които го изграждат, както и заобикалящата го среда, като се разграничат периодите на различните намеси върху него във времето.
Въз основа на критичен анализ се прави интердисциплинарна оценка на целия културен ресурс и се извеждат проблемите и опасностите, които застрашават физическата му цялост и автентичността му. На база оценката на състоянието и важните елементи, изграждащи обекта и средата му, се набелязва стратегията за неговото опазване, като дългосрочни и краткосрочни интердисциплинарни програми за опазване - консервация и управление на промяната, включително редовни инспекции, циклична поддръжка и контрол на околната среда.
Обектите на културното наследство, като продукти на миналото, в своето дълго съществование са били подложени на различни увреждания и изменения. Тези натрупани промени са станали част от историческия характер и материалното съдържание на всеки един от паметниците. Това материално съдържание представлява истинската стойност на културния ресурс, то е носителят на свидетелствата от историята и на свързаните с него културни ценности, както минали, така и настоящи. Последователността на тези натрупани промени оформя историческата хронология на ресурса или периодизацията на неговото съществуване, която е необратима и задължително включва три фази на оценка - на първоначалния замисъл при създаване на обекта, на съществуването му от създаването до момента на оценяването му и накрая възприемането му в настоящето, неговото опазване и социализация за нуждите на обществото. При оценка на периодизацията се установява притежаваната историческа автентичност, отразяваща значимите етапи на създаването и използването на всеки един обект през различните етапи от историческото му съществуване.


Съществените качества на един ресурс на наследството се приписват и на качествата на неговите материали, майсторската изработка, дизайн, среда и на неговата връзка със средата… Поради уникалността на всеки един обект на културното наследство, заради връзката му с даден исторически период от миналото, носещ свидетелство за характерна майсторска изработка, технология, материали, при унищожаването на автентичността на един от гореизброените елементи, историческият му ресурс ще бъде невъзстановим и обезценен. Ако оригиналният ресурс бъде разрушен, копието няма да отговаря на критериите, тъй като автентичността на материалите ще бъде загубена. Автентичност на материалите е основен критерий за автентичност на дизайна и изработката, които, заедно с автентичност на средата, определят ресурса на културното наследството. Един прост пример за онагледяване е съвременното масово подменяне на дървените дограми на сгради – паметници с PVC-дограми.

...

Друго присъщо качество на обектите на културното наследство е функционалната им ценност, която е в пряка връзка с икономическата стойност и включва начина на употреба – първоначалното предназначение и последващи адаптации на обектите, което може да бъде съвместимо или не с културната им ценност/стойност. Обикновено опазването на първоначалната традиционна функция (автентичност на функцията) засилва значението и стойността на обекта. Неподходящо избраната функция може да доведе до значителна промяна на плановата схема, както и на елементи от интериорното и екстериорното изграждане, което ще снижи ценността/стойността на паметника или ще доведе до унищожение на голяма част от неговата автентичност. Но има случаи, когато обстоятелствата не позволяват възвръщане на автентичната функция и заради цялостното опазване на паметника е допустимо приспособяването му – адаптацията му към новоизбрана функция.
Едно от важните качества на обектите на културното наследство е познавателната им стойност, която се свързва с образователната им ценност/стойност. Тази ценност е основа за развитие на познавателния културен туризъм. Тъй като ценителите му са хора образовани и познавачи, за тях от първостепенно значение е автентичността на представения продукт на културния туризъм, т.е. обектите на културното наследство да са “истински”, неподправени и нефалшифицирани.
Оценката на автентичността на даден обект дава в голяма степен допустимата намеса върху оригинала като невъзстановимо свидетелство за миналите епохи. Затова автентичността трябва да бъде от първостепенна грижа при всяка намеса.

Социалната ценност на ресурса на културното наследство се свързва с оценката на обществото за настоящата му употреба и със съвместяването му с традиционните социални дейности на общността и интеграцията му в съвременната култура. Тъй като социалната ценност се свързва с културната идентичност на обществото, социалната ценност е толкова по-значителна, колкото в по-голяма стойност е опазена автентичността на паметника или забележителното място.

...

Когато изследваме културните ценности/стойности на паметниците на културното наследство, следва да вземаме под внимание и съвременните социално-икономически ценности. Присъствието или липсата им води съответно до защитата и опазването на ресурсите на културното наследство или, в други случаи, може да доведе до тяхното занемаряване и унищожение. Зависи дали обществото е достигнало такъв етап от своето развитие, че да счита за “ценност” дейността по опазване на културното си наследство и да оценява като еднакво значими паметници от различни епохи или видове.

Много често основанията за опазването и консервацията на даден обект на наследството са свързани с политически и/или комерсиални цели или ценности, които не са съществени за неговото признание или обслужват временни интереси…
...
От всичко гореизложено се налагат следните изводи:
Обектите на културното наследство следва да се оценяват непрекъснато, за да се сравнява състоянието им с момента на вписването им в списъка на паметниците, както и да се предвиждат необходимите най-адекватни намеси по опазването им.
Всеки паметник или забележително място носи неповторимо и уникално свидетелство за човешка дейност и епоха, има специфични характеристики и вследствие различните намеси и условия на поддръжката му през годините има различна проблематика, касаеща опазването му. Поради това той самият е единствен и неповторим.
Общото за всички обекти на културното наследство е, че автентичността е основното, най-ценно качество на паметниците и забележителните места. Без опазване на автентичността им те загубват културната си ценност и престават да съществуват като такива. "



Текст: арх. Валентина Едрева

Цялата статия тук

bottom of page